Колко пари ще ви трябват, за да напуснете работата си?

Вероятно ще би трябвало да ми платите много пари, с цел да ме убедите да се отдръпва надалеч от моите прелестни сътрудници тук във Financial Times, макар че всеки, който намира моето писане за изключително прелестно, добре пристигнал е да ми направиш оферта. Може би бих употребявал спомагателното време, с цел да напиша повече песни или да прочета повече книги. Определено бих подремвал повече.

Въпросът по какъв начин човек може да отговори на непредвидени финансови облаги от този тип е занимателен умствен опит. Но за политиците това има по-голяма тежест. Те би трябвало да обмислят дали инспекцията на тласъците или данъчните облекчения биха могли да насърчат хората да изоставен работата си или да ги създадат глухи за молбите на обезверените работодатели. Те би трябвало да попитат какъв брой пари са нужни, с цел да оставиш някого бездействащ.

Икономистите се пробват да намерят отговора на този въпрос от десетилетия. На доктрина свободното време е хубаво и непредвидените непредвидени облаги би трябвало да значат, че хората употребяват повече от него. Но на процедура може да има доста странни работохолици като мен.

Един ранен метод беше да се прегледа по какъв начин хората реагират на това, че техният сътрудник получава покачване, като се допуска, че нарастването на заплащането ще бъде споделено. Странно обаче, наподобява, че хората не са толкоз великодушни и също така причинно-следствената връзка може да е противоположна. Какво ще стане, в случай че притисна колегата си да се изкачи по корпоративната стълбица, с цел да мога да напусна работата си и да пея серенада на моите (няколко) почитатели? Ако покачванията не идват инцидентно, мъчно е да сме сигурни, че каквото и да се случи по-късно в действителност е техният резултат.

Друг метод е да видите какво вършат хората, откакто получат наследство. (Доверете се на икономистите да трансфорат миг на тъга във опция за оценка на резултатите от нетрудовия приход.) Проучванията демонстрират, че дамите са по-склонни да изоставен работа след сходно събитие, като едно в Европа открива спад от пет процентни пункта в присъединяване на дамите в работната мощ след заместничество на сума от най-малко 5000 евро. (Проучването е разочароващо неразбираемо какъв брой тъкмо са получили.)

Но този способ също има своите дефекти. Хората, които наследяват суми, задоволително огромни, с цел да повлияят на решенията им за работа, евентуално са по-добре от средностатистическите. Те също по този начин може да чакат парите.

Разглеждането на печелившите от лотарията е по-сигурен метод да откриете потрес за благосъстоянието, който е в действителност непредвиден. (Притежателите на билети евентуално считат, че шансът за триумф е задоволително висок, с цел да си купят билет, само че задоволително невисок, с цел да не възнамеряват кариерата си към продобиване на джакпот.)

Това е много богата област на проучванията. Наскоро оповестено изследване на американски носители на награди открива, че за всеки $100 000 в допълнение благосъстояние, възможностите спечелилият да бъде нает понижават с малко под 4 процентни пункта. По-бедните хора са по-склонни да изоставен работата си, до момента в който по-богатите са по-склонни да останат на работа, само че да понижат работното си време. Друго изследване на хора в Испания откри, че облагата разрешава на някои хора да основат личен бизнес.

Всички тези хитри способи за отчитане на следствията от непредвидени облаги са доста впечатляващи. Има обаче по-прост метод. Защо не просто . . . попитайте?

Исторически, просто проучване на хора като това би било много спорно. Стефани Станчева от Харвардския университет споделя, че може би преди десетилетие икономистите въобще не са се доверявали на тази техника. Те усещаха, че думите на хората са ненадеждни и че е доста по-добре да мерят делата им.

Но в доста случаи идеалните данни или конфигурация просто не съществуват. А скорошна работа на Станчева и съавторите сподели няколко случая, при които това, което хората споделят, че биха създали, е много близо до това, което в действителност вършат. През последните няколко години тя споделя, че приемането на анкети се е повишило доста.

Нов работен документ на откриватели от Центъра за проучване на икономическата политика и Станфордския университет ползва този метод, като пита европейците какво биха създали, в случай че получат суми, вариращи от 5 000 до 100 000 евро.

Под към 25 000 евро хората споделят, че биха траяли да работят. Но за суми сред този предел и 100 000 евро вероятността да работят понижава приблизително с 3 процентни пункта. Жените, както и хората, които са по-възрастни, които имат по-малко задължения или които са покрай пенсиониране, са по-склонни да отпаднат.

Станчева споделя, че анкетните въпроси са най-надеждни, когато хипотетичните обстановки са „ доста близки до всекидневието “. Така че може би нечии възгледи за това какво биха създали с изненадващи €100 000 би трябвало да се одобряват със зърно сол. И въпреки всичко, за по-малките суми, използвани за множеството политически интервенции, тези резултати наподобяват много неуместни. Може би въпреки всичко не съм толкоз чудноват.

Follow Soumaya Keynes with  and on 

 е нов подкаст от FT, който дава на слушателите по-задълбочено схващане от най-сложните световни стопански проблеми в лесни за мелене седмични епизоди

Слушайте нови епизоди всеки понеделник на , ,  или където и да получите своите подкасти